В конференцията участват министърът на отбраната Николай Ненчев …read more
“Излизането на Гърция от Шенгенската зона няма да е решение за мигрантската криза в Европа”, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск в момент, в който Атина е под натиск от Европа за контрола на бежанската вълна.
„Изключването на Гърция от Шенген не решава никой от нашите проблеми. Това не преустановява войната в Сирия и не прави Европа по-малко привлекателна за мигрантите. Това не е общоевропейско решение“, каза Туск, който в момента е на посещение в Гърция. Той също така подчерта, че общността е длъжна да подобри защитата на външните си граници. „Ние сме длъжни да засилим защитата на външните граници на ЕС, не само на Гърция. Затова е необходима по-голяма подкрепа от ЕС и повече усилия от Гърция“, посочи още той.
Страните членки от самото начало на бежанската криза обвиниха Атина в усложняване на ситуацията, тъй като не контролира достатъчно добре границите си и не изпълнява изискванията на Шенгенското пространство. Миналата седмица Съветът на ЕС даде на Атина срок от три месеца да отстрани своите нарушенията. Ако Гърция не успее да направи това в срок, еврокомисията си запазва правото да промени Член 26 от Шенгенския кодекс. Според него страните от ЕС могат да затворят границите си с Гърция в срок от две години.
В своето изказване от гръцката столица Туск също така посочи, че бомбардирането на цели в Сирия от страна на Русия проваля шансовете за примирие в страната.
„Руското бомбардиране оставя малко надежда“ за решение на петгодишния конфликт в Сирия, заяви той.
Нарастващ песимизъм след обичайния “скок” в доверието към правителство, парламент, президент и управляваща партия заради победните за ГЕРБ местни избори. Това показват данните от февруарското издание на независимия от външно финансиране Политически и икономически индекс на “Галъп”.
Обществената подкрепа за властта: инерцията продължава. Така коментират от агенцията резултатите от изследването, направено сред 1005 души чрез пряко интервю между 29 януари и 4 февруари, съобщава БТА.
Данните за доверие във властта остават на обичайното си за последната година ниво – около и под 30 на сто положителни оценки за кабинета и за президента, и около и под 20 процента положителни оценки за парламента.
В края на миналата година се наблюдаваше обичаен “скок” в доверието към правителство, парламент, президент и управляваща партия заради победните за ГЕРБ местни избори, сега той изглежда отминал и в първите седмици на 2016 г. подкрепата за властта се връща в познатите от последните дванайсетина месеца нива, отбелязват от “Галъп”.
Традиционно негативните оценки към институциите у нас са повече от позитивните. Доверието в правителство и парламент засега е сходно с това в напредналата фаза на първия мандат на Бойко Борисов, констатират социолозите.
Изводите се потвърждават и от въпроса “Накъде върви България” – и тук около местните избори имаше “бонус” оптимизъм, а след това последва нормализация, коментират от “Галъп”. Данните от месеци се колебаят около 20 процента оптимизъм и 60 на сто песимизъм. Тези нива също изглеждат сходни с нивата в предишния мандат на Борисов и са малко по-оптимистични в сравнение с мандата “Орешарски”.
Според данните ГЕРБ запазва обичайната си преднина пред БСП в съотношение около и над 2 към 1. Ако изборите бяха днес, 24,1 на сто биха дали гласа си за ГЕРБ, а 11,9 на сто – за БСП.
ДПС е с близо 7 на сто заявени нагласи за вот, партиите на Реформаторския блок – с 5,3 процента, Патриотичният фронт – с близо 4 на сто, “Атака” – с 3,3 процента, АБВ – с 2,3 процента. Повече от 40 на сто от анкетираните заявяват, че няма да гласуват.
Данните показват дела сред всички с право на глас, а не само сред гласуващите. Четирипроцентовата бариера е на база на гласували, така че на този етап е несъстоятелно да се определя потенциална бройка партии в парламента, уточняват от “Галъп”.
Ориентировъчно от днешна гледна точка пет от парламентарните сили със сигурност биха влезли отново в парламента при избори сега, а две имат реалистични изгледи за това.
Данните от следващите месеци ще покажат има ли укрепване при “Атака”, какво ще е бъдещето на АБВ и как ще се разпределят гласовете в коалициите, ако в тях се задълбочат политическите различия, посочват социолозите.
Например, засега в Реформаторския блок няма съществено разколебаване на подкрепата, но с утвърждаване на новия проект на Радан Кънев вероятно ще настъпи отцепване на част от електората, допускат от “Галъп”. Засега при задаване на открит въпрос за кого биха гласували сред симпатизантите на блока решително преобладават спонтанните отговори “Реформаторски блок”, макар да не липсват отговори и за съставните партии. Тепърва обаче ще трябва да се наблюдава борбата за този вот.
В Патриотичния фронт пък силите на НФСБ и на ВМРО изглеждат по-скоро изравнени от местните избори насам. Двете формации пазят идентичността си, макар че и тук немалка част от симпатизантите се проявяват като привърженици на патриотите като цяло, коментират социолозите.
С жива верига беше затворено пътното платно преди гишетата за проверка и контрол, като хората искат незабавна намеса на Европейската комисия и Европейския парламент …read more
Производителите ще поискат отмяна на акцизите за тяхната продукция, въведени от началото на тази година.
Те предупреждават, че ако не бъдат отменени новите правила за варене на домашна ракия, ще излязат на национален протест.
Новите правила за варенето на домашна ракия предвиждат, че за малки обекти за дестилация вече ще се считат казани за ракия с обща вместимост до 500 литра, а не до 1000, както беше до момента. Преди гласуваните от парламента промени данъкът за малките обекти за дестилация беше 550 лв. на хектолитър чист алкохол, а за останалите е 1100 лева.
Преди да бъдат приети промени, имаше множество протести в цялата страна, но това не отказа депутатите. Мотивите бяха, че с тях се спира нелегалната продажба на домашна ракия.
Мая Манолова като омбудсман се ангажира да заведе дело срещу новите акцизи. Това ще е първото й дело на този пост.
Ако не се стигне до общоевропейско решение, на Австрия не й остава нищо друго ,освен да намали прилива на мигранти, предупреди Курц пред “Дойче веле”. Дипломатът съобщи, че властите във Виена са в непрекъсната комуникация със страните от Западните Балкани и поясни, че всички действия трябва да се извършват в пълна координация.
Необходима е нова инициатива за намаляване на прилива на бежанци по т.нар. Балкански път и така да се стигне до общо решение на проблема на ниво на ЕС, каза още той.
“Затварянето на границите ще бъде първо сигнал към трафикантите на хора, към самите бежанци, и на първо място към икономическите бежанци, че Европа е пренатоварена и няма как да приемем всички хора. Това ще означава, че много по-малко хора ще потеглят на път. От друга страна това ще доведе до готовността на Гърция да приеме помощ”, смята Себастиян Курц.
“Нещата ще се променят на секундата, ако Гърция вече не е транзитна държава, където бежанците не остават дори 24 часа и Атина разбере, че маршрутът в Централна Европа вече не може да се минава ей така, както ставаше през изминалата година”, поясни австрийският министър.
“Но ние не може да чакаме голямото и окончателно решение и да стоим настрани, докато не ни пренатоварят. Ние не искаме да взимаме национални решения -, не искаме, но сме принудени”, подчерта Курц и поясни, че регионалният подход към проблема е по-добър от този на отделните държави. Поради тази причина Австрия е в контакт не само с Вишеградската група, но и със страните от Балканския път с цел да бъде намален приливът на бежанци.
“Не е възможно да има безкраен прием на бежанци в Европа. Според мен много по-добре е да се помогне на място, в кризисните региони…Само ако има функциониращи външни граници, ЕС може да бъде без вътрешни граници”, каза още Себастиян Курц и добави, че ” не е възможно всеки един бежанец или икономически имигрант сам да решава къде да подава искане за получаване на убежище. “Като човек разбирам, че бежанците правят именно това, но като политик мога да призная, че тази система не може да продължава дълго време”, заяви в заключение австрийският дипломат №1.
